Вторник, 30.05.2017

Последни новини:

Иван Георгиев: „Да си писател в Северозапада е истинско предизвикателство”

30-09-2016

Иван Георгиев е роден в село Котеновци, Ломско (днешно Якимово - 2, област Монтана).Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия - в Лом. Впоследствие се дипломира в академията на МВР в София. Работил е  като офицер в Районното полицейско управление в Лом. В момента е военен пенсионер. С литературна и изследователска дейност се занимава от 15 години.


Петьо Донков

Писател в Северозапада – изчезващ вид ли са авторите в този край на България и как успявате да се справите в настоящата ситуация?

Да си писател в Северозапада е истинско предизвикателство от всякакво естество. Днес всеки може да пише и да издава книги, липсва цензурата от времето на социализма. Трудностите са главно от финансов характер, но и това се преодолява с упоритост и постоянство.

Пишете историята на няколко села в този край. Разкажете малко повече за настоящите си проекти и какво ви мотивира да започнете работа по тях?

Да реконструираш обективно и в пълнота миналото на дадено селище и да възкресиш вече позабравени събития и личности е необикновено духовно преживяване. Несравнимо е чувството за достойно изпълнен личен и обществен дълг, когато поставиш точка на такава история. В настоящия момент са предадени за печат три мои селищни истории - на Ракево, Якимово и Дунавци. Доколко съм успял да пресъздам тяхното минало, ще се произнесат читателите. Предстои публичното им представяне в съответните селища, а в село Ракево - пред обществеността във Враца. Като автор се надявам да бъдат посрещнати добре от любознателната читателска аудитория.

В близка перспектива се очертава завършването на сборниците с разкази „Когато есента листа зарони...“ и „Кучешко време“.

Освен Вашите творби сте редактирали няколко книги на подобна тематика. Има ли общо между тях и остана ли какво да се пише за селата в този край, освен да се споменава славната им история?

Станах редактор на книгите  „130 години православен храм „Св.Възнесение” в село Мраморен и „История на село Мраморен”, чиито автор е Сийка Танкова. Наскоро присъствах и на нейното представяне във Враца.

Когато редактирам дадена книга, особено история на дадено селище, неволно се вживявам  в описаните в нея събития и ставам съпричастен към тях и към съдбите на хората от миналото. Общото между селищните истории е в това, че те са отражение на националната ни история и в същото време дават градивен материал за нея. Стига да са написани добре и с професионален усет, а не аматьорски и банално. Изобщо, историите на селищата в Северозапада са една неразработена територия за изследователи и краеведи. Това се отнася най-вече за по-далечния период от тяхното минало - от възникването им до Освобождението през 1878 г., който е и най-труден за изследване поради ограничения писмен материал за него. От мой личен опит мога да споделя с голямо съжаление, че мнозина кметове на селища в този край нехаят за миналото им. А именно те трябва да бъдат инициатори и гаранти за написването и издаването на техните истории.

Битието на българина го откъсна от духовността. Има ли светлина на хоризонта?

Навремето Чехов е казал: „Красотата ще спаси света“. Може би днес трябва да осъзнаем, че на първо място книгата ще върне изгубената духовност у хората.

Какви са предизвикателствата и радостите от това да бъдеш писател?

Предизвикателството да пишеш е преди всичко духовно. Да се извисиш над ежедневието, изпълнено с елементарен битовизъм, е нещо несравнимо. Само който го е изпитал, той най-добре го разбира.  

Как избирате кои истории искате да разкажете?

Правото на избор на тема понякога е дилема за пишещия. Моите разкази са по действителни случаи и са пресъздадени с известна доза художествена измислица. Селищните истории, които съм написал, са изключително по документални източници, което е твърда гаранция за тяхната достоверност и обективност.

Разкажете повече от Вашата библиография?

Досега съм издал шест книги. Това са  «Синьо небе над Цибрица» (2003, разкази),  «Светлини и сенки над Дунава» (2009, разкази), „История на село Дондуково» (2011), „История на град Дунавци» (2016), „История на село Ракево» (2016), „История на село Якимово» (2016)

Освен с писане, с какво друго се занимавате?

Председател съм на «ВМРО- БНД» и активно участвам в дейността на организацията.

Оптимист човек ли сте?

Да си оптимист днес не е достатъчно да бъдеш такъв по природа. Нужна е здрава закалка в професионалния и личния живот, която се придобива в продължение на години. Най-важното е човек да си дава сам кураж в трудните моменти и да гледа уверено напред.

Какво обичате да четете, слушате и гледате?

Предпочитам да чета това, което и пиша - документални исторически книги и къси разкази. Но не каквото ми попадне, а това, което си заслужава. Слушам класическа и ретро музика.

Какво бихте казали на читателите си?

Бих казал на моите читатели следното: Да подбират внимателно тематиката на това, което ще четат.

Да не се подлъгват по лъскавите корици на книгите и бомбастичните заглавия по тях.

Да се опитат да потърсят втория план, подтекста на това, което четат. В това всъщност се крие магията на словото. 



Наблюдател
Общество
Регион
Криминале
Мейнстрийм Северозапад
Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.