Петък, 20.10.2017

Последни новини:

Красен Кръстев: "Моята мисия е да бъда сред хората, да познавам техните болки и да отстоявам техните интереси"

19-06-2017

Красен Кръстев е роден в Бяла Слатина на 19 ноември 1974 г., магистър по икономика.

Народен представител в 43 и в сегашното 44 Народно събрание. Член е на постоянните комисии по бюджет и финанси и политики на българите в чужбина.

Красен Кръстев е работил над 12 години, първо като счетоводител и главен счетоводител на МБАЛ Бяла Слатина ЕООД и 4 години като зам. директор на РЗОК във Враца.

Бил е два мандата общински съветник в Общински съвет Бяла Слатина.

Притежава няколко следдипломни квалификации и специализации:

-Икономика на здравеопазването в СА Д.А.Ценов Свищов;

-Здравен мениджмънт ФОЗ в МУ София;

-Финансово-счетоводни експертизи в УННС София и др.

----------------------------------------------------------------------------------

 

Мария Димитрова

 

Г-н Кръстев, като член на Комисията по бюджет и финанси в 44 Народно събрание, смятате ли за възможно финансовото реализиране на Целенасочената инвестиционна програма за развитие на Северозапада, Родопите, планинските и полупланински райони? В публичното пространство се заговори за едни 130 млн. лв., необходими за тази цел...

Да, възможно е реализирането на програмата, но за целта в нея трябва да бъдат включени наистина стойностни проекти. Предложенията трябва да се прецизират, за да може действително да се постигне целта – да се преодолее икономическата неравнопоставеност с другите региони, като се привличат инвестиции и се повишава заетостта. Притеснително ще е, ако милиони се излеят без конкретни показатели в общините за неефективни проекти.

В тази посока трябва сериозно да се помисли и да се работи, като се действа час по-скоро. Лично аз, като народен представител ще направя всичко възможно Програмата за развитие на Северозапада да се приеме и да тръгне по най-добрия начин, тя е страхотна възможност за нашия роден край! В десетките приемни дни, които провеждам в цялата област, затвърждавам убеждението си, че има нужда от такава целенасочена инвестиция. Програмата е готова, разписана е от експертите и предполага раздвижване в нашия регион. Обаче, не бива да залагаме всичко на нея и наличието й не бива да ни успокоява, трябва да се работи още в много посоки.

Веднага след парламентарната ваканция предстои изготвяне на новия бюджет, знае ли се вече на какво ще наблегне правителството в него, има ли дебати, подготовка?

Бюджетната процедура за 2018 г. стартира още през януари тази година с Решение 37/19.01.2017 г., съгласно чл. 67 от Закона за публичните финанси.

Изготвя се и се предлага средносрочна бюджетна прогноза за 2018 – 2020 г. от Министерството на финансите.

Предварителното ми очакване е, че Бюджет 2018 ще е социален, като се дава приоритет на образованието, здравеопазването и социалните грижи. Предвижда се от 1 януари 2018 г. минималната работна заплата да се повиши от 460 лв. на 510 лв. Там обаче се водят тежки преговори с бизнеса. За мен лично увеличението на минималната работна заплата е доста закъсняло, надявам се в следващите години да се почувства разликата и покупателната способност на населението да се увеличи драстично. 

Иначе Бюджет 2018 предвижда 390 млн. лева повече за образование, 382 млн. лева допълнително за здравеопазване, 700 млн. лева допълнително за социалната система - пенсии и помощи. Приходите в хазната са увеличени от очакваната по-добрата събираемост на данъци и от мерките срещу контрабандата. Тези механизми действат и е нужно да се полагат още усилия в тази посока, за да има приходи в бюджета, който да се разпределя към съответните сфери от обществения живот, където има най-голяма нужда.

Специално за нашия регион, предвиждат ли се реални облекчения (по-ниски данъци или някакви други стимули) за хората, решили да инвестират тук?

Плоският данък за физическите лица и фирмите е най-справедливият от гледна точка на стимулите за икономическа активност и ние няма да позволим да бъде преразгледан. Но, ниските данъци имат своята цена. Държавата не може да преразпределя толкова, колкото на нас ни се иска. В редица мерки и програми се дават допълнителни точки в класирането за фирми от Северозапада. Вярвам обаче, че гарант за защита на интересите на Северозапада на национално ниво са всички народни представители, избрани от нашия регион. Надявам се с колегите и от другите партии да сме на едно мнение – Северозападният регион трябва да настигне с бързи темпове другите региони. Хората го заслужават. Нашата работа е да обединим усилия и политики, които реално да променят средата и жизнения стандарт.

Можем ли да наречем спекулация всичко, което се изписа и изговори против националната програма за енергийна ефективност и защо? Нали няма вероятност хората да плащат от джобовете си, или пък някой да им вземе жилището?

Националната програма за енергийна ефективност е изключително важна. Крайната цел е удължаване живота на сградния фонд в България.

За съжаление, се появиха политически спекулации, които напомнят тезите и заплахите, които се разпространяваха в самото му начало. Тези опити за плашене на хората са абсолютно недопустими. Никой няма да отнема жилищата на хората или да ги принуждава да си плащат за санирането!

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване с основна цел – чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот на гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.

Осигурихме 2 млрд. лева за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Тя доказа своята социална и икономическа значимост, необходими са още действия в това направление. Разширяването на програмата чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради е добра идея, редно е държавата да подкрепя своите граждани, независимо от типа жилище, в което живеят.

През миналия мандат Вие бяхте в комисията, която разследваше фалита на КТБ. Според Вас, останаха ли неизказани неща и какво донесе разсекретяването на стенограмата?

В стенограмата, публикувана от президентската институция, няма нищо изненадващо. Аудиторията знаеше предварително голяма част от информацията. Безспорно, това е тема с голям обществен интерес, а и никой не би могъл да си представи обратното. Уроците след фалита на КТБ са много. Оказва се например, че негативната информация за дадена банкова институция, тръгваща от непотвърдени данни, но след това легитимирана до някаква степен от последващи действия, може да я срине. А това води до тежки последствия и криза. Правителството на Орешарски допусна още много грешки, но това е минало. Надявам се правораздавателните органи да изчистят темата докрай и един ден да разберем цялата истина.

С колко хора се срещате по време на Вашите приемни дни, какво най-често споделят те с Вас?

По време на приемните ми дни се срещам със стотици хора. Проблемите и въпросите, с които се обръщат към мен, са от различно естество – от проблеми с битовата престъпност и нарушаване на обществения ред, молби за съдействие, за решаване на здравословни проблеми, до възможности за професионална реализация.

Винаги съм готов да приема всеки един гражданин, защото вярвам, че трябва да се подхожда с разбиране и в услуга на хората. Това е и моята мисия като народен представител – да бъда сред хората, да познавам техните болки и да отстоявам техните интереси. В това вярвам и това следвам. Затова и разработихме с експерт специален софтуер за организация и подредба на ангажиментите, които поемам като народен представител персонално пред всеки гражданин. Компютърната програма е в голяма помощ, защото запаметява в детайли конкретните казуси, за които търся решение, а така информацията не се губи и не се забравя. За мен е важно да няма пропуски и да се обърне внимание на всичко и на всеки. Съвсем скоро предстои и създаването на мобилна версия на програмата, към която вече има интерес и запитвания от колеги народни представители.

Оптимист ли сте относно стабилността на правителството ?

Програмата за управление обхваща пълен мандат от 4 години и тя трябва да бъде реализирана. Създаде се консенсус по ключовите секторни политики, което от своя страна е гаранция за стабилност. Дори да има моментни противоречия между коалиционните партньори, те се решават с диалог в името на стабилността и спокойствието в България. В сегашния кабинет има министри с предишен опит, като в същото време се залага и на експерти.

Мнението ви за мажоритарния вот?

Щом над 2.5 млн. гласоподаватели са се произнесли в полза на такъв вот, нямаше как да не се съобразим с желанието им - това стана чрез законопроект с вносител г-н Цветан Цветанов. Разгледахме го на първо гласуване в пленарна зала, но не успяхме да постигнем необходимото мнозинство за да продължим и изпълним волята на гражданите.

Ще маркирам само най-съществения аргумент при чистата мажоритарна система, това че избирателите ще могат да избират личности, а в днешно време все повече такива хора трябват на Родината…



Наблюдател
Общество
Регион
Криминале
Мейнстрийм Северозапад
Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.