Понеделник, 25.06.2018

Последни новини:

Мариана Панайотова: „Грижата за природата е грижа за нас”

19-11-2013

Мариана Панайотова е завършила езикова гимназия в град Варна и социология в Софийския университет.

Работила е в музикална компания, кол център и неправителствена организация. Интересува се от развитието на гражданското общество в България, екология и опазването на околната среда

Тя е един от учредителите на ПП „Зелените“.

Член е на управителния съвет на „Училище за природата – Влахи“, както и експерт по образователни програми там.


Петьо Донков

Госпожо Панайотова, разкажете ни що за чудо е това „Училище за природата”?

“Училище за природата” в село Влахи е екологичен и социален проект, ориентиран към учениците и младите хора. То е инициатива с дългосрочен характер, свързана със създаване на посетителски демонстрационен център за приложно природозащитно образование. Целта му е да разпространява идеята и да мотивира младите хора да участват в дейности за опознаване на околната среда.

Как смятате да постигнете тази цел?

За постигане на тази цел “Училище за природата” има задачата да организира краткосрочни и дългосрочни демонстрационни посещения на ученици от училищата от страната, на семейства с деца, на студенти и други младежи, както и на изследователи и други туристи за запознаване с природата, културата, обичаите и традициите на местното население.

Обединявайки екологичното образование, възможностите за доброволчески труд, за опазване на природата и запознаването с местната култура и бит, реализацията на проекта предоставя възможност за активно участие на местното население в организирането и провеждането на предвижданите в него инициативи.

Как дойде идеята за създаването на такова училище?

Училището стартира всъщност като една инициатива на доброволческа организация от София, СВС България. Те преди около 12 години решиха, че да се създаде „училище по природа” е страхотна идея и една такава инициатива ще е изключително полезна, а и ще допринесе много за развитието на село Влахи и околностите му. Така започнахме да търсим училище в някое от селата в региона на Кресна. Оказа се, че въпреки красивата природа, селата там са почти обезлюдени, а училищата са закрити. Така се стигна до село Влахи и прекрасната, но изоставена сграда на училището там. Настанихме се и оттогава нататък всяка година организираме по няколко доброволчески лагера. Идват доброволци от Европа и света и помагат за възстановяването на това училище. Целта е всъщност то да бъде възстановено чрез традиционните материали и техники. В ремонта използваме само камък и дърво. Стените са изплетени по традиционен начин - с клони от едно растение, което се нарича аморфа. Те се сплитат по специфичен метод. Измазването на стените също е направено само от природни материали.

Бившият училищен двор е демонстрационен център за екологично земеделие. Специален резервоар е направен да събира дъждовната вода и всъщност училището да не ползва питейни вода, а да се полива със събраната. Помислено е и за енергийната ефективност. Има фотоволтаични панели за топла вода и ток. Органичните отпадъци се компостират и след това се ползват в градината като тор.

Какви хора идват в училището?

Досега главно работим с ученици. Това ни е основната таргет група. В момента правим ремонт и целта ни е да можем да предлагаме повече от един образователен модул, но и да организираме и зелени училища за по седем дни. Целта ни е не само да се занимаваме с ученици, но и да бъдем център, в който всички възрасти да идват и да получават някакви знания за природата. Искаме да развием района чисто туристически и да направим чисто практични неща за него.

По Ваши наблюдения имат ли българите култура за опазване на природата?

По мои наблюдения се работи много по-лесно с деца. Децата от по-малките населени места са близо до природата, искат и знаят как да опазват природата. Правя такава констатация, понеже съм работила и с деца в София и мога да направя паралел. Малките искат да опазват природата, искат това да се случва. При възрастните не е така. При тях има изградени навици, които трябва първо да се разрушат. Децата не знаят много, но тепърва се учат. Когато им се покаже нещо, те се стремят да го направят. Ако се обхванат повече младежи в такива програми, скоро време ще имаме едно много зряло откъм екологично възпитание и приодоопазване поколение. Наистина е така.

Защо трябва да се учат младите на любов към природата?

Защото това е същност – начинът, по който ние живеем по-добре, начинът, по който се храним по-добре, начинът, по който общуваме по-добре. Грижата за природата е грижа за нас.

Имате ли намерение в близко или далечно бъдеще да направите мрежа от такива училища в страната?

След около 30-40 години нашите деца ще наследят тази идея и ще го направят. Сега целта ни е да се разраснем ние. Не го виждам скоро да стане, но пък има други училища като в Родопите. Надявам се местните хора да ни помогнат и да направим мрежа, но наши клонове скоро не мисля, че ще можем да направим.

Какво ще си пожелаете за накрая?

Пожелавам си да имаме много ученици, които да обучим, и след време, когато ги правя всички тези въпросници, да има само хора, които да казват „Е, колко са лесни тези въпроси!“

 

Добави коментар


въведете текста от картинката

Коментари


     

Наблюдател
Общество
Регион
Криминале
Мейнстрийм Северозапад
Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.